christmascactus

декември 31, 2008

Ден Ден 31-ви! :)

Filed under: la vita e bella — admin @ 1:11 am

Днес, 30.12.2008, моята светла личност става на 31 години:) Голямото дете в мен – не знам😉

Раснах, помъдрявах и – днес станах на 31, това е:) Най-мъдрото нещо, което мога да кажа от този ‘пиедестал’ е, че нямам никакво намерение да спирам да бъда голямо дете. Никога! 
Така че – наздраве, Пипи, вдигам наздравица с шоколадов пунш за теб и всички като нас!

Тази година си направих блога, както някои запознати знаят, след солидно отлагане, поради не по-малък натиск на ангажименти. Но блогът си е нещо ценно! Макар и малък, си го обичам и няма да се откажа да си го списвам!  Остава само да намеря начин да получа за подарък добричко домашно роботче, което  да пише блога ми след работа, използвайки чипове памет от моята… Или ако може и по време на работа, да ми улавя мислите за блогване и да се заема:)  В противен случай има опасност да  стана майстор на дългия драфт, имам това усещане… Все нямам сили след работа и не знам кога ли ще имам шанса да публикувам всичко, което ми се иска. А дали не трябва, в духа на детските мисли, да се забрани 8-часовият работен ден, за да имат време хората да си поизживеят живота?😉 Мдаа, мисли на глас..

Днес с един приятел подхванахме интересен разговор за човешките неща. Как ценностите на цивилизованите хора с порасването стават ‘повтаряне на заучени идеи без да вникване достатъчно в тях’  и така хем много си говорим, хем ползата е малка. Тогава за пореден  път си дадох сметка, че всички ценности в живота са описани  съвсем изчерпателно и разбираемо в детските книжки, без пропуск!  Действително:) Аз затова искам да си имам блога – за да маркирам онези неща, които не искам да пропусна и забравя с порасването!

kid_red

Относно казаното от мен по-горе за детските книжки – не мога да пропусна тук да дам няколко примера от любимите си:  
Например – Пипи казва на приятелите си, че иска да тръгнат нанякъде, все едно точно накъде. Ами това си е именно творческото начало!  А какво да кажем за Том Сойер и Хъкълбери Фин? Аз не съм виждала по-добра книга по маркетинг и PR, не се шегувам:) Хайде да видим къде във възрастните книги ти се обяснява така нагледно как  да накараш някой хем да ти боядиса оградата, хем и в замяна да ти даде ябълка и какво там още беше ?;-)
Ценно е да си спомни човек  именно чрез тази книга колко сме уязвими на манипулация от привидно по-слаб от нас! Макар ‘пораснали’ – както възрастните в книгата, можем да бъдем преметнати от някой по-новак, но по-остроумен – като децата там;-)

Други незабравими пасажи – например –  ако случайно си падате максималисти, или пък – сте поуморени от това? И в двата случая – има ли по-лечебна фраза от  ‘Колкото повече-толкова повече!’  на Мечо Пух ?;-)

В допълнение, случайно или не, тези дни попаднах на епизод от ‘Алф’. В него рошавият извънземен уреди на Лин среща с момче, което харесва, но се страхува да му го каже. Лин първоначално беше шокирана, но Алф съвсем сериозно я попита: ‘Защо на тази планета никой не казва какво мисли?’
В края на крайщата се оказа, че и момчето отдавна я е харесвало, но е имал сходни терзания като нея!:)  И така Алф катализира една истински добра  развръзка на нещата:) А за нас си остават изводите над по-горното и се надявам повечко хора да откликнат.
Аз съм от хората, които знаят цената и наградата да бъдеш откровен, но уви не всички са така. Силно вярвам, че някой ден болшинството хора ще общуват напълно откровено и това ще е една голяма крачка за човешката комуникация..:)

За завършек, а и да ви оставя да мислите спокойно;-), искам да ви поздравя с любимата си песен за рожден ден. Аз много обичам музика, всъщност каква ли не, без чалга. Днес много си мислих коя ли ми е любимата песен за рожден ден и, въпреки че се натъкнах на доста любими изпълнения, се спрях след известно мислене  наа … Крокодила Генааааа!:) Ура!

Предлагам ви най-доброто за мен изпълнение на незабравимата ми детска песничка, в изпълнение на Болшой Детский Хор на СССР🙂

има 1 коментар »

  1. 🙂 Честит Рожден Ден!!! На още по-дълга патерица тук, отколкото първият път.🙂

    Много хубаво си синтезирала същността на нещата – истината наистина е в детските книги!

    Пожелавам ти да си пазиш детето в теб и да се грижиш то никога да не спира да мечтае и да слуша зова на сърцето си!

    Коментар от molif — януари 6, 2009 @ 2:10 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: